Симеон Николов: Миграцията не е епизод, къде сгрешихме?
Симеон Николов
В България за жалост трагични случаи или пробиви в системата за сигурност са прибирали вниманието ни към проблеми, които сме неглижирали, недооценили и надлежно несвършили работата си по тях. Мигрантски напън е имало и има, само че вниманието ни към него бе отслабено. Това се дължи на няколко неточности в отношението ни към казуса и противодействието ни:
На първо място би трябвало да признаем, че огромната бежанска вълна 2014/2015 година бе възприета от българската администрация като еднократен акт, което води и до подценяване на проблемите. Някои специалисти се пробваха да обяснят въз основата на исторически обзор на явлението, че такива талази са периодически, само че всяка от тях може да продължи 5, 10 или повече години. Но и те сбъркаха, тъй като след утежняване на климата и очертаващите се голям брой районни войни упованията са за непрестанно нараствате на мигрантските талази в големи мащаби. Само превръщането на над 25% от територията на света в необитаеми зони заради непоносими за индивида температурни условия предвещават напредвания от стотици милиони към други територии. Изменението на климата води до спорове за запаси, присвояване на власт, всеобща миграция и раздробяване на съдействието. Влошава се качеството на световното съдействие в сигурността.
Само растежът на популацията на някои страни в Африка и влошаващите се обществено състояние и продоволствени доставки вършат доста евентуално насочването на десетки милиони мигранти към Европа. /По някои оценки към 76 млн./ Затова говоренето през днешния ден за мигрантски напън е несравнимо с това, което ни чака.
Един изследователски отчет от страницата на Европейски Съюз от 2010 година предоставен на екип, формиран от представители на всички страни–членки, с единствената задача да се дефинира потенциала на всяка страна– какъв брой мигранти може да поеме съгласно територията, популацията, Брутният вътрешен продукт и така нататък в частта за България показва – 102 милиона! Четиримата български създатели са взели участие в създаването и имена попадаха в приложението към отчета. Но може би не са мистерия претекстовете на възложителите във време, когато изобщо не чакахме бежанската вълна от 2015–2016 година
Бившият президент на Афганистан Ашраф Гани предизвести при започване на този месец, че „ милиони афганистанци ще тръгнат за Европа “. Само вътрешните бежанци в Афганистан са 3,5 млн, а в Пакистан и Иран обитават краткотрайно над 2,2 млн афганистанци. Режимът на талибаните неизбежно ще докара до още доста искащи да изоставен страната.
На 28. август т.г. гръцките медии оповестиха, че единствено за един ден стопират и връщат в Турция по 1500 мигранти. Предвид идните на 18 юни избори в Турция, президентът Ердоган прави всичко с цел да се освободи от сирийските бежанци, а въпреки това, военната интервенция в Северна Сирия изтласква кюрдското население. Както някои сирийски бежанци в Турция, по този начин и прогонените от родните си места кюрди търсят към този момент пътят към Европа.
Към мигрантите от Близкия Изток и Африка би трябвало да прибавим и 8 до 10 млн, които се чакат да дойдат от Украйна, към този момент са 6,5 млн. Френският президент Макрон се съгласи обаче да одобри единствено до 100 000 украинци. Германия и страните, граничещи с Русия, анулираха правила и правни разпореждания, отнасящи се за другите бежнаци за тяхното отбиване и в този момент паспортът на украинския емигрант на практика е „ туристическа виза “.
На второ място би трябвало да признаем, че при такива трендове е извънредно неправилно ширещото се у нас разбиране, че България е единствено директна страна, което несъмнено откри отражение в упоритостите ни в договарянията в границите на Европейски Съюз по Дъблинското съглашение, което връщаше бежанците у нас и другите ограничения и проекти, само че и в решенията на национално равнище. Така да вземем за пример, първата ни неточност бе в неоснователното възпиране от изграждане на трайно и устойчиво гранично оборудване, като стените, които издигнаха други страни. Ние се огънахме пред възраженията на Турция. Предложенията ни да въведем съвременни механически средства за наблюдаване и надзор на границата като дронове, видео и термо–наблюдение в началото не бяха възприемани, само че последователно си пробиваха път.
Втората неточност беше и остава въздържането ни от приемане на по–строго законодателство за мигрантите.
На трето място би трябвало да споменем, че не учим опита на другите страни или най-малко не се вижда потребен резултат, в случай че някои наблюдават същия. Дори когато това касае по–строгото законодателство, да вземем за пример в Гърция. Особено тревожни са следствията, които виждаме в някои европейски страни. В Швеция да вземем за пример има към този момент 61 обособени „ рискови региони “ /анклави/ с население от 556 000 души, които са на процедура недостъпни даже за полицията, в които царят принуждение и систематични закани, съществуват паралелни цивилен структури, екстремизъм, систематични нарушавания на религиозните и човешки права. В 5 от тези 61 региони жителите с задграничен генезис са над 90% от популацията. В Швеция живеят 2,5 млн. души с задграничен генезис.
В Европа нараства престъпността от мигранти от 15 до 21 годишна възраст. В началото на годината в Италия, Милано, имаше даже групово обезчестяване от мигранти на дами и девойки от украински генезис. В края на юли, началото на август т.г. на граничната ограда сред испанския ексклав Мелила и Мароко бяха убити 37 души и ранени 800 души. Тоест към този момент се стреля по хора и това се възприема като нещо обикновено. На извършената по-късно среща на върха на НАТО Испания съумя да наложи предлагането си миграцията да бъде избрана като „ заплаха„ и да заеме място наред с тероризма. Показателно е, че до момента в който в някои европейски страни публичното мнение възприема миграцията за най–голямата опасност /21%/, на второ място – промените в климата/7%/ и на трето място – тероризма /13%/, то в България това не е по този начин. /Изследването е на института You Gov в 13 европейски страни./
При сегашната обстановка в Близкия Изток продължава да съществува огромен риск от навлизане на терористи от „ Ислямска страна “ в Европа. Нападенията над лагери с хиляди джихадисти в Сирия, охранявани от кюрдски сили, избягалите към този момент пандизчии, нежеланието на западноевропейските страни да одобряват свои жители, взели участие в „ Ислямска страна “, са все фактори, които би трябвало да сигнализират европейците.
Интересно е да се означи, че в доста страни се образува на един тип „ граничен промишлен комплекс ” от компании, които печелят от бежанските потоци. В някои страни държавните управления предоставиха на локални компании депортирането, центровете за задържане и жилищата за търсещи леговище. От друга страна пък се развиха мрежи от незаконни групи с връзки и съгласуваност в редица страни, осигуряващи канали за прекачване на мигранти, правене на подправени документи и трупащи големи облаги.
През предходната година стана ясно, че европейските страни не могат да намерят единодушие по една обща политика, явно заради огромната разлика в ползите им. Затова тя изглеждаше по–скоро безпомощна. За взаимност може да се приказва при съществуване на избрана отговорност. Френското председателство на Европейски Съюз сложи миграцията като един от главните проблеми за решение през първото полугодие на 2022 година и съобщи упоритост за промени в Шенгенското пространство за подсилване външната граница на Европейски Съюз. Все отново Многогодишната финансова рамка на Пакта за мир и леговище, признат 2021 година съдържа бюджет за миграцията от 23 млрд евро. Промените във Фронтекс вкючително с нарастване на персоналния състав обаче, вървят постепенно и срокът за постигането им е 2025 година, а в това време станахме очевидци и на кавги в него.
Използването на въоръжените сили на една страна на границата има място според от степента на опасност. Не прави чест на коментиращи да употребяват трагичния случай с рейса с мигранти с цел да се насочат обвинявания против политически съперници или към президента с вътрешнополитически цели в сегашната предизборна конюнктура. Изправени сме пред доста по–важни проблеми. Има доста по–страшно оръжие от клеветата – Истината.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
В България за жалост трагични случаи или пробиви в системата за сигурност са прибирали вниманието ни към проблеми, които сме неглижирали, недооценили и надлежно несвършили работата си по тях. Мигрантски напън е имало и има, само че вниманието ни към него бе отслабено. Това се дължи на няколко неточности в отношението ни към казуса и противодействието ни:
На първо място би трябвало да признаем, че огромната бежанска вълна 2014/2015 година бе възприета от българската администрация като еднократен акт, което води и до подценяване на проблемите. Някои специалисти се пробваха да обяснят въз основата на исторически обзор на явлението, че такива талази са периодически, само че всяка от тях може да продължи 5, 10 или повече години. Но и те сбъркаха, тъй като след утежняване на климата и очертаващите се голям брой районни войни упованията са за непрестанно нараствате на мигрантските талази в големи мащаби. Само превръщането на над 25% от територията на света в необитаеми зони заради непоносими за индивида температурни условия предвещават напредвания от стотици милиони към други територии. Изменението на климата води до спорове за запаси, присвояване на власт, всеобща миграция и раздробяване на съдействието. Влошава се качеството на световното съдействие в сигурността.
Само растежът на популацията на някои страни в Африка и влошаващите се обществено състояние и продоволствени доставки вършат доста евентуално насочването на десетки милиони мигранти към Европа. /По някои оценки към 76 млн./ Затова говоренето през днешния ден за мигрантски напън е несравнимо с това, което ни чака.
Един изследователски отчет от страницата на Европейски Съюз от 2010 година предоставен на екип, формиран от представители на всички страни–членки, с единствената задача да се дефинира потенциала на всяка страна– какъв брой мигранти може да поеме съгласно територията, популацията, Брутният вътрешен продукт и така нататък в частта за България показва – 102 милиона! Четиримата български създатели са взели участие в създаването и имена попадаха в приложението към отчета. Но може би не са мистерия претекстовете на възложителите във време, когато изобщо не чакахме бежанската вълна от 2015–2016 година
Бившият президент на Афганистан Ашраф Гани предизвести при започване на този месец, че „ милиони афганистанци ще тръгнат за Европа “. Само вътрешните бежанци в Афганистан са 3,5 млн, а в Пакистан и Иран обитават краткотрайно над 2,2 млн афганистанци. Режимът на талибаните неизбежно ще докара до още доста искащи да изоставен страната.
На 28. август т.г. гръцките медии оповестиха, че единствено за един ден стопират и връщат в Турция по 1500 мигранти. Предвид идните на 18 юни избори в Турция, президентът Ердоган прави всичко с цел да се освободи от сирийските бежанци, а въпреки това, военната интервенция в Северна Сирия изтласква кюрдското население. Както някои сирийски бежанци в Турция, по този начин и прогонените от родните си места кюрди търсят към този момент пътят към Европа.
Към мигрантите от Близкия Изток и Африка би трябвало да прибавим и 8 до 10 млн, които се чакат да дойдат от Украйна, към този момент са 6,5 млн. Френският президент Макрон се съгласи обаче да одобри единствено до 100 000 украинци. Германия и страните, граничещи с Русия, анулираха правила и правни разпореждания, отнасящи се за другите бежнаци за тяхното отбиване и в този момент паспортът на украинския емигрант на практика е „ туристическа виза “.
На второ място би трябвало да признаем, че при такива трендове е извънредно неправилно ширещото се у нас разбиране, че България е единствено директна страна, което несъмнено откри отражение в упоритостите ни в договарянията в границите на Европейски Съюз по Дъблинското съглашение, което връщаше бежанците у нас и другите ограничения и проекти, само че и в решенията на национално равнище. Така да вземем за пример, първата ни неточност бе в неоснователното възпиране от изграждане на трайно и устойчиво гранично оборудване, като стените, които издигнаха други страни. Ние се огънахме пред възраженията на Турция. Предложенията ни да въведем съвременни механически средства за наблюдаване и надзор на границата като дронове, видео и термо–наблюдение в началото не бяха възприемани, само че последователно си пробиваха път.
Втората неточност беше и остава въздържането ни от приемане на по–строго законодателство за мигрантите.
На трето място би трябвало да споменем, че не учим опита на другите страни или най-малко не се вижда потребен резултат, в случай че някои наблюдават същия. Дори когато това касае по–строгото законодателство, да вземем за пример в Гърция. Особено тревожни са следствията, които виждаме в някои европейски страни. В Швеция да вземем за пример има към този момент 61 обособени „ рискови региони “ /анклави/ с население от 556 000 души, които са на процедура недостъпни даже за полицията, в които царят принуждение и систематични закани, съществуват паралелни цивилен структури, екстремизъм, систематични нарушавания на религиозните и човешки права. В 5 от тези 61 региони жителите с задграничен генезис са над 90% от популацията. В Швеция живеят 2,5 млн. души с задграничен генезис.
В Европа нараства престъпността от мигранти от 15 до 21 годишна възраст. В началото на годината в Италия, Милано, имаше даже групово обезчестяване от мигранти на дами и девойки от украински генезис. В края на юли, началото на август т.г. на граничната ограда сред испанския ексклав Мелила и Мароко бяха убити 37 души и ранени 800 души. Тоест към този момент се стреля по хора и това се възприема като нещо обикновено. На извършената по-късно среща на върха на НАТО Испания съумя да наложи предлагането си миграцията да бъде избрана като „ заплаха„ и да заеме място наред с тероризма. Показателно е, че до момента в който в някои европейски страни публичното мнение възприема миграцията за най–голямата опасност /21%/, на второ място – промените в климата/7%/ и на трето място – тероризма /13%/, то в България това не е по този начин. /Изследването е на института You Gov в 13 европейски страни./
При сегашната обстановка в Близкия Изток продължава да съществува огромен риск от навлизане на терористи от „ Ислямска страна “ в Европа. Нападенията над лагери с хиляди джихадисти в Сирия, охранявани от кюрдски сили, избягалите към този момент пандизчии, нежеланието на западноевропейските страни да одобряват свои жители, взели участие в „ Ислямска страна “, са все фактори, които би трябвало да сигнализират европейците.
Интересно е да се означи, че в доста страни се образува на един тип „ граничен промишлен комплекс ” от компании, които печелят от бежанските потоци. В някои страни държавните управления предоставиха на локални компании депортирането, центровете за задържане и жилищата за търсещи леговище. От друга страна пък се развиха мрежи от незаконни групи с връзки и съгласуваност в редица страни, осигуряващи канали за прекачване на мигранти, правене на подправени документи и трупащи големи облаги.
През предходната година стана ясно, че европейските страни не могат да намерят единодушие по една обща политика, явно заради огромната разлика в ползите им. Затова тя изглеждаше по–скоро безпомощна. За взаимност може да се приказва при съществуване на избрана отговорност. Френското председателство на Европейски Съюз сложи миграцията като един от главните проблеми за решение през първото полугодие на 2022 година и съобщи упоритост за промени в Шенгенското пространство за подсилване външната граница на Европейски Съюз. Все отново Многогодишната финансова рамка на Пакта за мир и леговище, признат 2021 година съдържа бюджет за миграцията от 23 млрд евро. Промените във Фронтекс вкючително с нарастване на персоналния състав обаче, вървят постепенно и срокът за постигането им е 2025 година, а в това време станахме очевидци и на кавги в него.
Използването на въоръжените сили на една страна на границата има място според от степента на опасност. Не прави чест на коментиращи да употребяват трагичния случай с рейса с мигранти с цел да се насочат обвинявания против политически съперници или към президента с вътрешнополитически цели в сегашната предизборна конюнктура. Изправени сме пред доста по–важни проблеми. Има доста по–страшно оръжие от клеветата – Истината.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ